автор: Slepecyt

Един престъпник водели да бесят.
Заварил бил жена си с други мъж,
очите притъмнели, нож досегнал...

Краката - от желязо натежали,
във китките се впивало въже,
в очите - само мъка отлежала.

И както често случва се, тълпа
по пътя му се трупала унило.
Детенце носела една жена.

И малкото, изплашено до смърт,
потръпнало и силно запищяло.
Човекът чул го - и се спрял сред път.

Ръце кръстосал, хванати с въже,
и палците преплел, запърхал с пръсти:
-Я виж ти! Гълъб! Не плачи, дете!

И щом плачът сменен бил от усмивка,
той пак поел по пътя си нерад -
зер никого не чакат за бесилка.