автор: Slepecyt

Слепота, слепота ме обгръща
и потъват очите ми в мрак.
Аз седя, а навън се разгръща
като облачна дреха нощта.

Пред прозореца звуците падат,
уморени от обич и грях,
и душата ми гледа и страда
през мъглата към идния свят.

Аз затварям очи и будувам,
и в сърцето си тебе тая,
и не искам да спя, да сънувам,
и не искам таз нощ да умра...