автор: kasiana

Ние сме дъждовни капки,
на небето сме сълзици.
Без обувки, без чорапки
в храсти падаме, в тревици.

Пеперуди и светулки
сговорно си там живеят.
И щурци, с безброй цигулки
свирят весело и пеят.

Ние, бисерни сестрици,
ще ги напоим богато –
тях - и мравки, и пчелици,
ще окъпем и земята…

А когато Слънце златно
ни намигне от небето,
в пара - лека и приятна,
ще се вдигнем над полето.