автор: kasiana

Жена съм аз за утрото
в зениците на мъж
усмихнат...

Мечтите ми миражите
не гонят, а кротко
в топъл миг, в обятията
на нощта притихват…

Аз своя кръст и свойта
орис нося –подобно цвят,
за пчелен мед
разцъфнал…

Вървя в зората слънцекоса
с усмивка… И живота
с обич вдъхвам…

А в мен си шепнат
тихо влъхвите,
че пак са ме дарили
с ден блажен…