автор: minka73

Събуждам се и виждам самотата
надвиснала като саван над мен.
Не ставам аз от сън с жената;
която мечтая да се влюби в мен.

Сърцето ми е празно и студено
и болката в главата ми тупти;
а моето момиче е сломено
понеже в мене гордастта надви.

Тя крачи по брега на океана
и гледа с леко влажните очи;
но в мен уви усмивка не остана
а думите ми са като стрели.

Стрелите на Амур се притъпиха
от времето и от страха;
а моята любима търси
друг пристан във живота си уви.