Не искам любов,
не искам обричане,
не искам пристанища,
закотвено сигурни.
Стига ми само нощ,
Единствена,
с теб да сглобим
лабиринта.
Сутринта да ни върне
по – истински,
сутринта да ни върне,
което сме имали.
Само нощ,
в която се стапяме
и разсъдък губи играта,
само тази нощ
е достатъчна,
да ни храни
от тук за нататък.