автор: sofias74

Когато застанеш на отворен прозорец
и гледаш Небето,
когато застанеш пред отворена врата
и гледаш в Самотата,
когато си птица
и усетеш силата на Вятъра.

Тогава си Човек.

Когато потънеш в забравата на Морето,
когато чуеш музиката в Душата си.

Тогава си Човек.

Когато намериш Слънцето
в мрачния ден,
когато видиш Луната
в безпросветната нощ.

Тогава си Човек.

Когато се научиш
да плаваш в Безкрая,
когато се научиш
да вървиш по Хоризонта.

Тогава си Човек.

Когато видиш първото пролетно Цвете,
когато погълнеш първата
капка Роса в утринта.

Тогава си Човек.

Когато Светът е
изчезнала цивилация за теб,
когато няма еуфория, движение
и красота за теб.

Тогава си Човек.

Човекът, велик като Бога и лек като перушина.
Човекът, хилядната част от Атома,
в една Вселена - безкрай.