автор: alabross

Виждам, че който търси късмет,
никога
не чувства вина.
Щом планината отиде при Мохамед,
тя не е никаква планина.
Не на всекиго да е човек
му отърва,
не всеки гледа да не се мине.
Когато последните станат първи,
последиците
стават причини.
Нима пчелата има заслуга,
че жилото си
оставя бързо?
Истината, разбира се,
е съвсем друга:
умира, който я търси.
Какво от това, че светът е безкраен
и се крепи на магия?
Не съществуват
големи тайни
за оня, който не крие.
Той знае точно какво е нарамил
и колко свят е поел.
Затова няма нужда
от оправдание
и може да бъде цел.