Пак съм смъртно уморена -
от работа, от купони
и от какво ли още не..
Надвиквам се
с немия въздух във стаята
и пуша цигара..
Димът ми люти на очите,
премрежва така и така
уморения ми поглед.
Седя и пиша
на тоя бял лист,
а ми се ще
да си ударя главата
в стената!
Поне да придобие цвят
бледото ми ежедневие,
обагрило четирите стени...
На пода се въргаля
душата ми -
и колко прах има...
Пак ще трябва да чистя.
А за какво ли? -
наново и наново се мърси -
от въздуха идва измамата
и се лепи по мебелите
в жилището ми.
Но поне съм сама -
няма от кой,
заради праха да срамувам!