автор: Slepecyt

Побесней или спри, ако щеш, ти, немирнико вятър,
във ръцете ми с люспи зелени се вий самотата,
във душата ми пушеци диша отровен горянин,
във ума ми със рев се извива побъркана хала.

Побесней или спри, ако щеш, ти, немирно тупкало,
във ръцете ми черна от кърви умира земята,
във душата ми бие за меса изгнило клепало,
във ума ми върлува, и пей, и пищи сатаната.

Запламти или спри, ако щеш, ти, немирнице обич,
все едно ми е кой там над мене вълнува тревата,
мойта сянка греховна изгаря във кървава орис,
че кълнат на отдавна разплутия плод семената.

И във жилите сини отново възкипва тъгата.