автор: anonimapokrifoff

Небето зеница е свита.
Притиска ме ден -
намръщен рефрен.
Духът ми безпомощно скита.

Потръпват разбудени клони.
И жадни за цвят,
те слънце зоват.
Росата кристално се рони.

Примамва ме крехка омая.
Пред мене е път
и как ще ме спрат?
Къде ли ме води, не зная...