автор: apollyn

Искам да съм твоята цигара. Да ме търкаляш между пръстите си. Да галиш устните си с мен. Искам да ме изпушиш след напрегнат момент, в миг на бягство. Да полепна по устните ти. Да ме вдишаш. И да ме рониш в пепелника. Искам да лепна в дробовете ти. Да омайвам кръвта ти.


Започнахме това откровение отдавна. Над първия ни общ пепелник. С първата ти цигара. И моята първа усмивка.

Помниш ли какво ти казах тогава? "Обожавам цигарен дъх в целувка"

Седиш срещу мен. Нервен си. Цигарата ти дими в нашия пепелник. Самотна. Като думите ни. Които увисват в тютюневия дъх на въздуха ни.

Арогантен си. Играеш си с кутията цигари. Мачкаш я между пръстите си. Сваляш целофаненото й тяло и я оставяш гола и картонена. Нашарена с татуировки. Тръпнеща от допира ти. Смачкана. Буквално.

Обичам да те гледам. Такъв. С цигара в ръка. С цигара между устните. С цигара в пепелника. Около теб се вие горчив тютюнев дим. Попива в теб. И в мен. Вие се в дробовете ни. В кръвта ни. В душите ни. И ние се опиваме. Отравяме се. От този горчив ароматен дъх. Ти рониш цигарата си. В пепелника. Красиво е. Ситни люспици пепел падат от нея. А тя гори. Изгаря. Тлее. Превръща се в самотен фас, в самотен фар на празните ни думи. В несъществуваш фарс.

Обичам да те гледам. Докато палиш цигара. С нервни пръсти вадиш тялото й от кутийката. Освобождаваш я от собствения й тютюнев мрак. Прокарваш пръсти по нея. А сетне я поднасяш към носа си. За да я вдишаш. Да я усетиш още жива. И тютюнева. Вдъхваш я. Сладкият й дъх прониква в теб. Пронизва те. Ти ставаш нетърпелив. Още по-нервен. Захапваш я в миг на ревност. И сетне един безкраен миг търсиш кибрит. Никога не съм виждала запалка в пръстите ти. Поднасяш пламъчето бавно към лицето си. Бавно към тялото й. За да запалиш по ръбовете й стихиен пожар, който ще я разяде. За няколко минути. Вдишваш дима й. Бавно. Пълноценно. С непреодолимо желание. Със страст. Търкаляш я между пръстите си. Рониш я в пепелника. А сетне я целуваш. Отново. И отново. Докато от нея не остане непотребният вече филтър. И тя не се превърне само в пълноценен спомен.

Искам да съм твоята цигара. Извади ме от малката тясна кутия. Погали ме с пръсти. Прокарай ги по бялата ми, прозрачна външност. Подуши ме. Предвкуси ме с обоняние. Тютюневият ми дъх ще те замае. И ти ще ме затъркаляш между пръстите си. Ще откъснеш филтъра ми и сетне ще ме захапеш. Почти бясно. С абсолютно нетърпение. Ще пълня устата ти с тютюн, а ти нервно ще търсиш запалката си. Сетне Ще намериш кутията с кибрит и ще запалиш тялото ми. Бавно. Вдъхвайки ме. Докосвайки ме. А аз ще димя и ще ти отдавам съществото си. Димът ми ще те дави, ще те изпълва. Ще те завоюва.

Искам да съм твоята цигара. Без филтър. Да ме търсиш с устни. Да ме докосваш с пръстите си. С нетърпение. Което ще попие в мен и в моите пожари. Искам да ме изпушиш в миг на бягство. А аз да се извия в теб. Да те отровя. Да те упоя. Да се разнеса катранена в дробовете ти. Да се разбия в кръвта ти. И да проникна в сърцето ти.

А ти ще ме рониш. В пепелника. Бавно.

Цигарите убиват...