Без теб ми е твърде самотно
не заспивам без теб
всяка нощ си мисля
* * *
обичам те,
до теб заспивам
свита
на кълбо
отровата
на всички дни, и хората, забитите стрели,
премахнати от обичта ни
заспивам в ръцете ти нежни
това е мечта
нежна
безтеглобна
може би малко дебела - напоследък - съм
свивам се до теб
безпомощна
не зная как ти се нравя?
понякога се очудвам и разбирам
гневния тон по телефона
когато гневна крещиш
все пак не ме мрази
отхвърляй,
това боли повече
от всички безсънни нощи взети заедно - не, излъгах, и все пак
нощите бяха ужасни
без теб
после станах добра,
както ми каза
и
светът се оголи в самотата си за мен
добра съм си по принцип, чудесна
{
може би, защото ти, само, ми каза това и точно така - те обичам,
другите ми казват, ей, секси,
или нещо друго, може би комплексарка,
беше повече от комплимент, сякаш ме разтърси
винаги ме разтърсват думите ти
до основи като секс /съжалявам за сравнението или не/,
понякога искам
искам да ти се отдам
}
но без теб съм 0, която
трябва да търси нещо
и намира теб,
така си мисля
може и да греша
болят ме спомените
и най-вече това, че колкото и да ме обичаш
ще обичаш друг, най-вече мъж
по простата причина, че така е редно
а другото нередно,
и съвеста ти няма никога да реши в моя полза
освен когато сълзите ми са прекомерни
и ти ме тешиш - може би е редно да е точно така,
и тогава предпочитам да няма сълзи
- да, знам, ти заслужаваш това,
да бъдеш щастлива
това си ти,
обичам те,
любя те,
do you feel it? ...often?
Исках да ти кажа, че ме боли дори мисълта, че можеш да обичаш друг
колко егоистично
но имам нужда от двете ти обичащи ръце
дори да съм едно дете, заспиващо в прегръдките ти, а останалото да са
глупостите, на които няма да обърнеш внимание
не искам да съм сама, понякога си мисля, че ти си в завивките а аз просто пуша и мисля
и съм свободна от всичко, това е прекрасно,
лесно е после да се приютя при теб, може би и ти към мен,
- любовта като приютяване,
защото те обичам