автор: Pobeditel

Понякога раняващо двамата мълчим,
а думите изглеждат птици отлетели.
Но в тихото един към друг вървим,
във сърцата с чувствата си оцелели.

На щастието ти си розата червена,
знаеш да прошепваш божествени слова.
Всяка дума знак е и обич споделена,
мелодия за нас се ражда в сини небеса.

Усещам те дълбоко във сърцето ми,
вдишвайки вълшебния ти аромат.
Слънчев, топъл лъч си по лицето ми,
с теб идват чудесата в моя свят.

В очите ти откривам звезден дом,
под дъгите цветни с усмивка тичаме.
Пролет ще има винаги в душите, щом
аз и ти приказно красиво се обичаме.