автор: marcusjunius

Купи я при едно от първите си плавания – още като млад моряк. Работеше на голям наемен плаващ кран – къде ли не пътуваха. Онзи път беше Япония. Това беше първото му и единствено пътуване до тази страна – после обиколи целия свят, но до Япония така и не стигна отново.
Разхождаше се една привечер из големия пристанищен град, когато я видя на витрината на един магазин за подаръци. Беше порцеланова кукла – наглед сувенирна – но нещо в нея го привлече неудържимо. Лицето и беше съвсем бяло, с подчертани дръпнати очи, черна коса, вдигната на кок и традиционно кимоно. Беше красавица. Порцеланова кукла беше – но за него тя бе като жива. Влезе в магазинчето и я купи, а тя с готовност тръгна с него.

У дома той я постави в средната витрина на лакираната секция в хола и всеки ден и говореше, поздравяваше я, казваше и довиждане, когато излизаше. А когато отиваше на плаване за седмици или месеци, той я увиваше в една копринена покривка, слагаше я в малко дървено сандъче и я носеше със себе си. Така изминаха няколко години – той и говореше и на нея не и омръзваше да го слуша. Понякога беше ядосан и ругаеше света, но тя не му се сърдеше. Когато бе радостен пък, тя като че ли леко се усмихваше с изписаните си червени устни. Никоя друга не го разбираше така, както Японската кукла. Откриваха се нови магазини, пълни с руси пластмасови Барбита и чернокоси Нолита, но никъде той не видя кукла по-красива от нея.

Годините обаче минаваха и умората от плаванията го направи по-груб. Започна понякога да се прибира без да я поздравява, а друг път й крещеше, все едно тя бе виновна за неговата празнота. Дойде и денят, в който стана капитан. Тя го посрещна с почти видима усмивка, а той цяла вечер пи на канапето в хола с гръб към нея – дори не я погледна.

На другата вечер се прибра с неголям пакет, на който беше нарисувано грозно лице с огромна начервена уста и изцъклени очи. Беше си купил надуваема кукла от секс магазин. Разпечата я и започна да я надува точно там, насред хола, пред очите на своята Японска кукла. Докато помпаше с малката крачна помпичка за плажни дюшеци, Японката гледаше тъжно и неразбиращо. А когато той вдигна надутата секс играчка и я целуна по грозната кръгла уста, от остъклената лавица на холската секция се чу изпукване. Той стреснато пусна Гумената, вдигна поглед и видя, че зад стъклената витрина Японската кукла се бе спукала на две, точно по средата.

Изведнъж го обхвана ужасен страх – онази, която винаги го бе разбирала, винаги го бе съпровождала в най-трудните му плавания и която винаги го бе чакала у дома, бе разчупена, безмълвна, мъртва! Той захвърли на земята порноиграчката и заскача върху нея, докато тя се смачка в купчина розов найлон, а след това я натъпка в коша за смет. После отиде, отвори витрината и бавно извади двете части на Японката. Бялата и, оголена вътрешност повтаряше на обратно извивките на нежното и тяло. Тогава той забеляза нещо, за което не беше подозирал – между двете половини на куклата бе стояло скрито малко свитъче, превързано със златисто кончé. Докато внимателно изваждаше листчето, палецът му се разряза на острия порцеланов ръб на счупеното. Червената кръв потече по бялото и лице като кървави сълзи. Той остави внимателно половинките на куклата върху холската масичка, изблиза кръвта от ръката си и с треперещи пръсти взе свитъчето. Беше свитък на късмета – подобно на онези листчета, които китайците слагат в курабийки. Как беше попаднало късметче в такава скъпа и красива японска порцеланова кукла? Кой би счупил такава красота, за да прочете някакво глупаво листче?

С треперещи пръсти изхлузи връзчицата и разви малкото листче. На него пишеше на няколко езика:

"Ако четеш това, значи си загубил нещо много
скъпо. Имаш право на едно желание. Нямаш
право да пожелаваш счупеното да не е
счупено. Такъв е животът."

Кръвта от палеца му отново потече и този път изрисува листчето в ръката му с неразбираеми йероглифи. Сега и сълзи потекоха от очите му, защото усети, че най-силно иска куклата му да не е счупена, да бъде отново здрава, същата, каквато си е била... Отново запремята листчето в ръката си – то вече цялото беше омазано с кръв, която бе покрила част от написаното и сега на него се виждаха се само две думички: "...пожелаваш...животът..."

Изведнъж разбра всичко. Затвори очи и желанието му го разкъса целия, полетя към небето в един беззвучен вик.

Миг по-късно в тишината на стаята си той чу тихи стъпки и шумолене на кимоно. Една нежна ръка го докосна по рамото.