автор: vanvani4

Пътят към тебе взривих, ―
ледено сърце е по-силно, нали!
С пепел гореща любовта си покрих,
и за теб забравих, макар че боли!

Пътеката наша, която съградих със любов
с плевел и бурен обраснала е вече дали!?
И тежко е, да, но аз съм готов,
теб да забравя, макар да боли!

От сърцето си теб ще изтрия,
ще пресъхнат сълзите в очи,
със забвение ликът ти ще да покрия
и не ще те спомням, макар че боли!

Ще болея, ще преболедувам,
и слънце ще грее, и не ще да вали,
и сърце ще спре да тъгува...
За мен ще си чужда... Макар да боли!