Детето у мене днес се пробуди,
през прозореца щом погледнах навън.
Летяха във вихърен танц пеперуди,
под звуци на приказносребърен звън.
На двора, тогава, самичка излязох.
Направих си бързо снежен човек.
Е, мъничък беше, снегът беше малко,
но се старах да изглежда добре.
Нос му направих от морковче чудно.
Шапка- сама при мене дойде.
/ Подхвърлиха ми съседите будни
чашка от вече изпито кафе. . ./
И, докато усилено мислех
отде да намеря копчетата,
някой пакетче с фъстъци изсипа. . .
" Ето ги! "-казах си. Благодаря!
Виж, метла не успях да намеря,
но бяха изхвърлили стара елха.
Посегнах да взема клонче разперено.
Малка играчка тогава съзрях. . .
Едно сърчице, искрящочервено,
надничаше леко изпод снега.
Бързо го сложих на мойто човече,
а то се усмихна и засия!
Сякаш във приказка детска попаднах,
човечето снежно държейки в ръце.
То ми се смееше, аз му се радвах. . .
Макар и за малко- пак станах дете!