автор: pureblack

Искаш ли да си измислим безсмислица,
и да вярваме в нея?
Докато утрото не ни изобличи.

А когато ни нахокат хората- да се оправдаваме лудо...
Дори за прошка да молим, че сме си омотали чувствата,
за да бъдем герои...
А после ще се смеем до спукване- когато пак останем сами.
И ще си измислим нова безсмислица... за да бъдем нови герои,
докато..... утрото не ни изобличи...!