И спомените, изгладнели гълъби
все чукат по перваза на душата ми.
Кълват зрънца от мигове подхвърлени.
Така ги храня. Те са ми приятели.
Дошли са да помогнат както някога,
видяли, че съм в блатото до гушата.
И чули, че ги викам до прегракване
да ми помогнат да намеря сушата.
Добре, че те са – гълъбите скитници
да ми покажат в тъмното пътеката.
Не ми е нужен в тежък час молитвеник,
а сила, за разбиване на клетвите.
Изречени неволно ли, нарочно ли,
те дърпат ме към дъното в дълбокото.
Но гълъбите-спомени са почвата,
която днес е излаз за живота ми.