автор: karambol

Орех се търкулна
пак по керемидите.
Вятър ли го брулна?
Няма да го видите.
Някъде в тревите
пролетта ще чака.
Есен е. Осите
спят и жилят мрака.
Къщата мърмори
във съня си нещо.
Нега и умора.
Сякаш се усеща
как луната пие
гроздов кехлибар.
В тъмнината вие
кръволок-комар.
Тихо, като котка,
хладен вятър влиза
и пътувам в лодка
със платно от риза.
Връщам се в летата
палави, унесен.
Пълни се душата,
като грозд на есен.
Сладко ме опиват
с аромат лозите
и така заспивам.
Люлят ме щурците…

Орех се търкулва
пак по керемидите.
Вятър ли го брулна?
Няма да го видите.