автор: tarassevitch

На К.

Открадната целувка в суетата
на забързаното време.
Мишлета слепи в мрака –
намерихме се,
отново, за да се изгубим.

Отчаяния шепот и копнежа
и тази слабост някъде във мене...
Какво прошепна във ухото ми –
то там ще си остане.
В блаженство тръпнещите ласки...
Ръцете ти, които казваха
"Не си отивай!"...