автор: valja_dimitrova

Морето...
     ... и моята самота.

Самотата ми ме прегръща
и усещам тишината в душата си.
Уютно е и топло.

Загребвам пясъка и морето ме докосва.
Целувам пясъка,
а той се слива с устните ми
полепва и прониква в порите на сетивата ми
душата ми стене от копнения...
               и самотата ми ме напуска.

Пясъкът заспива върху устните ми
и сърцето му пътува
към нови светове,
отношения
и случвания...

          ...Опарен от устните ми се пробужда,
          строшава се
          и пада глухо...

                    събирам го в дланта си...
                    а той изтича между пръстите...