Ти си до мен - мечтата ми се сбъдна за един миг. Зная, че ще имам само този миг и не искам да повярвам. Не мисля за утрешния ден, не мисля колко ще ми бъде трудно, когато ти си тръгнеш отново. Не мисля за нищо.
Искам да изживея този единствен, безценен за мен миг. Искам да ти дам цялата стаявана любов, цялата любов, която принадлежи единствено на теб и на никой друг на света. Да погледам лицето ти, макар да знам, че няма да му се наситя. Да те погаля, макар, че ласките винаги ще ми се струват недостатъчни. Да те целувам, макар да знам, че никога не ще утоля жаждата на устните си, жаждата им за теб...
Ти лежиш в прегръдките ми спокоен, без да казваш дума. Аз милвам лицето ти... и всичко сякаш е прекрасен сън, сякаш в този миг света ми принадлежи и аз мога да управлявам съдбата. В този миг аз съм всемогъща, но едно единствено нещо не е по силите ми - аз не мога да те задържа при себе си... Мога да накарам океана да пламне, но не и твоето сърце. Мога да разтопя скалите, но не мога да разтопя теб. Мога да сваля звездите и да ти ги подаря, но ти никога не ще ги видиш в МОИТЕ очи. Мога да накарам земята да спре да се върти..., но не мога да спра теб. Ти пак ще си отидеш, а аз със своята сила ще разтворя земята и тя ще ме погълне.
Но аз не мисля за това сега. Сега аз имам този миг, имам теб. Сега ти си мой и аз те пазя само за себе си... поне за миг.
Навеждаш се над мен и ме целуваш, заравяш пръсти в косите ми, изричаш тихо нежни думи, усмихваш ми се... и аз зная, че си истински и нищо в теб не е лъжа..., но само в този миг.
Ето, отново ме целуваш и една вълна ме грабва - вълна от щастие, която ме понася към света на излюзиите и вечните надежди, в света на сладкото бъдеще и вечната любов. Тя ме носи все по-бързо, а аз потъвам все по-дълбоко, заблудата ме обгръща все повече. Но редом с мен полетя и вятъра, говореше ми, но аз не го чувах. Започна да крещи: "Спри! Веднага спри! Ще съжаляваш! Не го оставяй пак да заплени сърцето ти! ТОЙ Е КAТО МЕН - сега е тук, а след миг ще е далеч и ще остави след себе си само прах. ТОЙ Е КАТО МЕН - утре отново ще мине покрай теб, ще те накара да затанцуваш в облаците като есенно листо, а после бързо ще отмине и ще те остави безпомощно да паднеш. ТОЙ Е КАТО МЕН - сега е тих и спокоен, гали нежно кожата, косите ти, но след миг ще се развилнее и ще остави само пустош в душата ти. Спри сега, защото утре ще е вече твърде, твърде късно!" Тъй силно викаше вятъра.
Аз го чувам. Зная, че думите му са истина, но отричам всичко. Нали сега си тук! И продължавам да се нося из вълшебния си свят и мисля за теб... за теб... за теб...
Гледам те. Наблюдавам как чертите на лицето ти се отпускат бавно. Усмихваш ми се. Приличаш ми на ангел - нежен и мил. И само мой... в този миг. Имам тялото ти, което е притиснато в моето. Имам очите ти, които гледат само мен. Имам устните ти, които ми шептят красиви думи. Но не зная дали имам мислите ти.
Но моят миг не беше безкраен, изтече така неусетно. Вълната от щастие се разтвори във въздуха, сладкият аромат, който се носеше отвсякъде се изпари... и ти си отиде.
Тогава аз останах сама със себе си. С гръм се строполих отново на земята. Опитах се да върна времето, заповядах на земята да издигне планини пред теб, за да спреш. Опитах да те запазя във вечността. Но защо не успях? Нима не бях всемогъща?
... Не успях, защото съм всемогъща единствено, когато си до мен. Ти и само ти ми даваш сила. А когато си отидеш сякаш ме убиваш... О, колко пъти съм умирала, но без да се родя отново. Тогава си спомних думите на вятъра. Повиках го, за да ме научи как да живея без теб, но той си беше отишъл. Бях съвсем сама. Исках да направя хиляди неща, исках да те намеря и да те спра, да те върна при мен. Исках да останем сами на света. Исках само теб. Но не бях способна да променя нищо. И какво ми оставаше... заплаках.