автор: kasiana

Благодаря Ти стократно, Боже,
че българка ме създаде –
в този свят – тревожно сложен,
забързан и нравопаден…

Че моят род, избран от Тебе
по звездна нишка високо отива.
Ти даде му чудно поднебие
и съдба – бурно красива!

Той див бе. И волен скиталец –
Земята обходил на стреме.
Резки прочертаваше с палец
и чакаше своето време…

Държави създаде. И роб бе…
С империи гордо се бори.
Но с догматици и сноби
и днес още, Божичко спори!

Роди той и свойте титани –
по слава, по дух и по мисъл.
Премери им ръста с Балкана.
В Безсмъртната книга ги вписа…

Благодаря ти! И моля се, Боже,
пред твоя олтар с тиха жажда –
в България да ме положиш,
когато пак ме прераждаш…