автор: kasiana

Самотен старец.
Спирка. Нощ…
Шофьор и автобус.
Дузина пътници.
И аз сред тях…

Дървета голи –
от фаровете
          осветени.
Един невидим
          хоризонт
под звездния
и леден купол…

Писука в мен
самотна птица!
А в шепите си нямам
ни троха,
     ни капчица вода,
          ни къс небе –
глада
     и жаждата,
             и волността ù
да заситя…

Пътувам с прашния,
раздрънкан автобус.
Среднощ…
Изгубила надежда,
че ще съмне.