(вж. В.Набоков и невероятния филм “Градинарят”)
Ние всички търсиме копчето,
Всеки в своята градина,
Обградена от високия зид.
Внимателно поливаме азалиите и розите,
Навън не поглеждаме,
Само дочуваме далечния шум
на тълпите и на автомобилите.
Но ние стоим зад зида,
И копаем кафявата пръст…
Нещо проблясва метално във нея,
Може би там – душа е спасена.
Твоята е Вишнева градина;
Нейната – бадемов цвят със девствената белота
на първи сняг;
А неговата - ябълкова може би…
Навеждам се и вдигам копчето
Отдавна там изпуснато от някого, от кой ли…
И в този миг проскърцва филигранната вратичка,
- тогава виждам лицето ти бяло,
И очите ти – в тях е градината моя,
А косите ти – пролетно ухание на жасмина…
Някой влезе във моята градина,
Шапката сламена скрива очите ми празни,
Зидът се разтваря и влиза светът във градината с тебе,
Някъде, някъде – още една душа е спасена…
Публикувано от valka на 07.03.2009 @ 09:18:27