автор: olentangy

Размирен дъжд над папрат и тръстики...
Небето като счупено гърне
процежда гняв свещен над сонди, диги,
цистерни, кран...Пенлив и разлютен,

ври въздухът във водна преизподня.
Аз вслушвам се как вътре в мен вали
класическата, малко старомодна
поетика на блатните треви.