автор: eurochild

Няма тишина.

Отпивам от поредната чаша безумици и кроежи.
Тайна светлина, едва промъкваща се през облаците и през тъмните стъкла на очилата ми.
Чужди разговори, дочути наблизо.
Срещи, музика, бъдеще, вятър, мушици, мислички, начало!
Камера- работи! Заснема безсмислените случки от деня. Първи дубъл:
Водка с лед и минерална вода за господина от първата маса.
Минути, минути преди да се случи нещо...
Пет след обяд е, а хората оставят времето да пътува без тях.
Започнаха да падат едри капки летен дъжд.
Това се случи след поредната водка на онзи господин и целувките, омразата, задълженията, безразличието, очакването да се случи нещо на милиони хора, които в този момент съществуват. Дишат. Усещат може би...
Двайсетина хиляди капки паднаха току- що на земята. Добре дошли!
И дъждът си отиде. Срещна ме, но ме остави и отиде на слънце. Където малко по- късно се превърна в пара. Във въздух.
Дишам дълбоко.
Оставивих парите за сметката на масата и си тръгнах.