автор: kasiana

- В Градчето на учените! Бързо! – каза бащата и се затича към хълмчето с аеролетите. Плири и мама Мирти хукнаха след него.

В далечината видяха светлини на звездолет. Може би това бе експедицията на близнаците Ловис и Корин, които се завръщаха от Кариу.
- Какво ли прави сега Гермина – помисли на глас мама Мирти за по-голямата си дъщеря. Аеролетът на Тим се издигна над отрупаните с плодове дървета абрику и пое курс към Градчето на учените.
Над заспалите в обедната топлина треви се стрелна сянка. Ако Плири се бе обърнала, щеше да види, че ги следва любимата ù птица Кабака, която бе кацнала в лехите с перхидите, когато момиченцето разказваше съня си. Тя не разбра всичко, което хората си говореха, но инстинктът ù подсказа, че приятелката ù преживява нещо неприятно. Кабака чу да произнасят името ù, затова реши да следва аеролета на Тим.
Мама Мирти избра в своя видеолокатор Ловис и Корин. Те тъкмо слизаха от звездолета и бяха учудени, че никой от семейството не ги посреща.
- Ловис, тръгнете веднага с Корин за Градчето на учените – каза майката след обичайното „добре дошли”. Нямаше време за губене и тя, която в подобни случаи обсипваше момчетата с куп въпроси, изключи зеленото копче и натисна оранжевото. В екранчето се открои чудна гледка: причудливи зелени скали, по които се стичаха бистри водопади. Едно петнадсетгодишно девойче, гъвкаво като самата вода, се катереше по стръмна скала, на върха на която се открояваше странно, красиво цвете, чиито венчелистчета сякаш бяха бисерни капки роса.
Момичето беше Гермина. Мама Мирти изчака тя да стъпи стабилно на скалата и включи говора. Чак сега смелата чаровница се взря в медальона, който висеше на шията ù.
- Какво има, мамо? – попита тя, съгледала майка си и Плири в аеролета на татко Тим. Гермина посочи един стрък в нозете си. – Виждате ли, това навярно е цветето радиса, за което има толкова легенди, но всички го мислехме за изчезнало от планетата. Чакам професора да се изкачи при мен, за да потвърди предположенията ми.
- Гермина - прекъсна я майка ú, - Ловис и Корин се върнаха. Ти навярно имаш още много работа с ботаниците. Ние отиваме в Градчето на учените. Плири сънува нещо странно и трябва незабавно да се провери…
Татко Тим леко се обърна.
- Е, Мирти, без паника. Гермина, - каза през рамо той, сякаш голямата му дъщеря бе седнала до Плири – ти си щастлива с откритието си, нали? Нещо ми подсказва, че експедицията ти ще завърши добре.