От две страни на мост безкраен,
вървим безмълвни и унили.
Раздялата в очите пари,
и сякаш губим свойте сили.
Вървим, вървим и няма край
това безжалостно мъчение!
Препъваме се, падаме накрай,
но пак един към друг поемаме с нетърпение!
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|