автор: gumbert

Бессмертие

Вл. Набоков

Когда металл бессмертен, где-то есть
на свете пуговка, - я обронил ее
в саду, гуляя на седьмом году.
Найди ее, пусть сведает душа,
что ждет ее, как всякую иную,
спасение и благостный приют.

Безсмъртен е металът, и някъде
там, на света, има копче едно, - когато
бях на седем, във градината,
по време на разходка го изгубих.
Ти намери го, и нека разбере душата,
че там-някъде я чака, като всяка друга,
спасението и благият приют.