Циганко стара, с гердани на шията,
взела дланта ми – наричай, наричай…
Тъй сладкодумна! На баба с шамията,
ти ми приличаш, ти ми приличаш…
Циганко, циганко! Пътнице, страннице-
сплела под кърпата двадесет плитки-
сплитай съдбата ми…Нейните страници
аз разпилях като момини китки.
Циганко, Циганко! Стара хитрушо-
своята орис отдавна аз зная…
Дай по цигара с теб да изпушим –
после дланта си – аз да ти бая…