автор: Rossa

Двама с тебе в парка се целуваме,
покрай нас – деца в колички, врява,
бабичките гледат ни намусено
и мърморят – „Тези се забравят!”

Лек ветрец ме кара да настръхна
и нали герой си, да ме стоплиш
плъзваш под пуловера ми пръсти
и изтрелваш ме директно в космоса!

Слънчево е, езерото в ниското
грейнало е като за подарък,
шепнеш ми: „Така сега те искам,
че направо тука бих те грабнал”

Кучета се спират да ни зяпат
също като нас и те разгонени.
Явно им ухаем на поляна
и на нещо силно, много пролетно!