автор: MarinaD

Ще мога ли в ръце да понеса вселена?
В очите си- да побера простори сини?
А от звездите- колко бих могла да взема?
Сили ще ми стигнат ли? Кажи ми!

Без път ще мога ли да изкача дъгата?
Или криле от птиците да взимам. . .
Ще мога ли косите си да вържа с вятър?
Сърцето ще ми стигне ли? Кажи ми!

Да, знам, че мога и деня с нощта да срещна.
Със слънчева искра- да лумна огън зиме.
И ще възкръсне, като Феникс пак, надежда. . .
Но да я понеса- ще мога ли? Кажи ми! . . .