автор: kasiana

    Когато оранжевият аеролет на мама Мирти, подобен на огромно водно конче, кацна на хълмчето, Плири спеше. Татко Тим бе приспал детето и то потъна в забравата на съня.
    Бащата обичаше децата да са весели, но сега дъщеричката му бе много тъжна – дори и в съня дългите, извити мигли на Плири потрепваха неспокойно.
    Мама Мирти размени няколко думи с татко Тим и се отправи към басейна. Искаше да поплува след полета. „Какво ли сънува Плири?” – помисли си майката, гмуркайки се в прохладните води. Те обгърнаха и успокоиха красивата жена, която се обърна по гръб и притвори очи под парещите лъчи на Полиелей.
    Плири наистина сънуваше един от своите странни сънища, на които всички в семейството отначало се чудеха. Много често те предсказваха бъдещето и когато родителите откриха това, а лекарите го потвърдиха, сестра ú Гермина започна старателно да записва в компютъра тези странни приказни сънища.
    И сега Плири сънуваше един, колкото красив, толкова и странен сън:
    Тя летеше на крилете на любимата си птица Кабака, но не над горите и полята на Орлеина, а сред звездите. Крилете на Кабака фосфорисцираха и пръскаха ярка светлина в огромния черен Космос. Косите на Плири се вееха и също светеха, а рокличката ú потрепваше от скоростта, с която Кабака напредваше неизвестно къде.
    Но ето, в далечината се очерта голяма планета. И чудно, тя сякаш бе направена от безброй ярки звездички. Те грееха с разноцветни светлини, движеха се, припламваха и неочаквано така се разместиха, че в звездната мозайка се очерта образът на момчето, което Плири бе видяла в своя видеолокатор. То премигна с тъжни очи, от които се отрониха рой пъстроцветни сълзи и прошепна:
    - Плири, само ти можеш да ми помогнеш…
    - Да ти помогна, но как? – извика тя, ала пред нея избухнаха искри, пролазиха дългите езици на зелени и сини пламъци. Целият космос пламна. На планетите неочаквано им пораснаха крака и те с гигантски крачки хукнаха да бягат нанякъде.
    Плири и Кабака гледаха слисани. В сърцето на момиченцето се надигна нещо огромно, което започна да го души. Детето задъхано отметна завивката и скочи от леглото. Това го спаси от кошмара на съня. Не усети как се намери в басейна. Викът му огласи всичко наоколо.
    - Татенце, мамо, къде сте?
    Мама Мирти трепна и неволно погълна вода, търсейки с крак дъното на басейна.
    Татко Тим бе скочил от стола и вече държеше полусъненото дете в прегръдките си, обсипвайки го с милувки, за да успокои сърцето му, което тупкаше ускорено.
    - Те, те – викаше Плири – от онази планета…там, - продължаваше все още несвързано тя – те ще подпалят Космоса…
    Татко Тим и мама Мирти се спогледаха. Те се опасяваха, че в съня на момиченцето има нещо, което предвещава нещастие. „Да пламне Вселената! Това е невъзможно. Но навярно нещо лошо щеше да стане. Но какво?! Какво?! Космическа война! Но кога и защо?”- Мирти и Тим стояха безмълвни.