автор: olentangy

Прозрачният екран на синевата
пропусна погледа ми чак дотам,
където светостта не е разпятие
и "досънувах", всъщност, значи "знам",

и гларуси потапят едри човки
в мастилницата на едно небе,
по-чисто от страдание и поплак.
Небето - отразено - слезе в мен.

Изучих цялата крайбрежна флора,
простора - в празничен ултрамарин...
И споменът навлезе в акваторията
на сините надежди и върби...