автор: kasiana

Плири не възстанови връзката с мама Мирти. Тя се затича към хълмчето, където кацаха малките домашни аеролети.
Бе забелязала, че от Градчето на учените, разположено на платото Инеро, се бе стрелнала бяла метална птица и знаеше със сигурност, че това е аеролетът на татко Тим.
Момиченцето спря в очакване и се облегна на едно от дърветата абрику, което беше натежало от плод. Но се досети за нещо, плесна с ръце и се върна до лехите с перхидите – красиви алени цветя, които татко Тим много обичаше.
Въздухът се раздвижи и бялата птица кацна плавно на огряното от Полиелей хълмче. Съзря усмихнатото лице на баща си и не усети как се намери в прегръдките му.
Плири бе останала сама вкъщи цели двадесет дни. О, тя не се страхуваше, защото обитателите на Орлеина бяха добри, мирни и честни хора. Но ú беше скучно без мама и татко. Братята близнаци бяха отлетели до спътника на Орлеина, Кариу, а сестра ú Гермина бе на лагер в планината Барка, където заедно с ботаниците от Градчето на учените събираше редки растения.
Макар и само на десет години, Плири се справяше отлично с домакинството. Пък и съседите ú помагаха.
На Орлеина всички се обичаха. Те говореха различни езици, но това не им пречеше да общуват, защото отдавна бяха измислили и един универсален език, който без да уеднаквява народите на тази планета, ги правеше близки. Хората тук бяха винаги радостни и усмихнати. Затова Плири се наскърби, когато съзря в екранчето на своя видеолокатор онези странни, жестоки същества. Тя не познаваше страданието, за нея то беше само понятие, бе чувала легенди за него от баба си Танита, но никога не бе си представяла, че е толкова мъчително…
- Ах, татко! – пророни Плири, усетила ласките на баща си. След това набързо му разказа всичко, което я вълнуваше през последния ден.
Татко Тим се замисли, но след миг весело щипна дъщеричката си по бузките и я поведе по пътечката, от двете страни на която аленееха прелестните перхиди. Чак сега, съглеждайки ги отново, Плири подаде трите стръкчета, които бе откъснала за баща си. Той я целуна нежно по челото и двамата влязоха в спретната шестостенна къща с кристален пирамидален покрив, по който лъчите на Полиелей се стрелкаха, пречупваха и отразяваха в безброй игриви светлини с цветовете на спектъра.
- Какво има за обяд, момичето ми? – попита бащата, облечен в лека домашна дреха, ушита от плат, който имаше свойството да реагира обратно на температурните промени на планетата, поради което сега, когато лятото бе в разгара си, татко Тим се чувстваше добре. Рокличката на Плири бе от същата материя, но момиченцето не се интересуваше дали му е студено, или горещо, защото както всички деца и тя обичаше да играе навън независимо от климата.
- Салата от водорасли, супа от кадиле (това беше апетитен месест зеленчук) - и твоите любими пилмири – с искрящи зеници отвърна Плири.
- Пилмири! Браво! Истинска домакиня! – възхищаваше се татко Тим, когато след малко топлите още пилмири, приготвени от плодовете маоро, се топяха в устата му.
Жителите на Орлеина си приготвяха само растителна храна. Те разбираха езика на птиците и животните, които поради безмилостното им изтребване преди векове, бяха останали твърде малко. Сега хора и животински свят бяха приятели и си помагаха взаимно. Учените на красивата малка планета усилено работеха над възможността човешката енергия да се възстановява чрез преобразуване на водните, звездните и космическите енергии в хранителни, за да не нарушават хармонията и в растителния свят, но това все още не им се удаваше.
Обедът свърши. Плири разтреби масата и седна до татко Тим, който четеше в персоналния си компютър междупланетните новини. Верандата, на която се намираха, бе обвита от пъстри лиани. По тях малки птички весело чуруликаха.
Зачакаха мама Мирти, която бе с една експедиция до изригналия наскоро вулкан Крато, който хиляди години бе спал дълбок сън. От Градчето на учените наблюдаваха това явление чрез спътникови снимки на големия екран в Института на вулканолозите, но мама Мирти отлетя с една експедиция на самото място, за да усети, а не само да види случващото се там необикновено явление.