автор: teAnu

Небе,
а мама, татко, те...
За радост или мъка все не са добре.
Обичам ги и мисля си за тях,
а моят път е скъсана верига пак.
Ще продължа и върна ли се някой ден,
за тях усмивката да донеса у мен,
но те ще ме посрещнат утре сякаш
не бИло нужно АЗ да съм десятък,
на техните умори вечни, нищета...
И моя смисъл вече нов ще е - това,
че те за мен да мислят, сякаш съм вода,
потекла и отминала във брегове заблъскала
и все пак там понесла в свойте бляскави води,
малък нежен дар - и идва за да ги умий!
Това е бъдеще и време има.
Тогато те и аз ще бъдем други -
от морето до небето се отнесли.

Така да е!
Амин!

Дете на Земята и на Небето