автор: kasiana

Момиченцето Плири от планетата Орлеина се събуди. В стъклата на прозорците весело надничаха снопчета синьо-жълти лъчи, с които Полиелей възвестяваше настъпването на утрото на тази малка, но красива планета от галактиката Пчелен рой.

Плири имаше пухкави като облаче и леки като въздушна струя златисто-розови коси и виолетови ириси, в които светеха безброй чудни точици с изумруден блясък.
Тя облече бяла рокличка, закуси набързо с плодовете абрику, приготви ястията за обяд - с надеждата, че днес татко ù ще си дойде, и излезе да полее цветята.
Искаше да си побъбри с птицата кабака, но не я видя и натисна червеното копче на гривничката, която обвиваше великолепната ù малка ръка. Едно миниатюрно екранче зачурулика, премигна и в него се появи лицето на млада жена, която попита нежно:
- Какво има, Плири?
- Нищо, мамо… Добро утро. Исках да те видя. Ще си дойдеш ли скоро?
- Добро утро, мило дете. Връщам се веднага щом приключа със снимките. Но…случило ли се е нещо? На лицето ти е изписано необичайно за теб чувство на тъга…
- Да, мамо…, вчера улових в екранчето на видеолокатора странна картина… и чух – сякаш някой плачеше и молеше за помощ…
- Как така? На Орлеина отдавна никой не плаче от мъка… Ах, тази твоя страст към архаичните записи!
- Но, мамо! Това не бе запис… Аз наистина…Този плач идва от Космоса – на вълна ЕМ/563/Z… Ужасна картина!
- Каква картина, дете? – Майката, облечена в сребрист тоалет, изплетен от растението реана, тревожно погледна Плири в очите.
- Някакъв мъж – огромен, синьозелен, грозен… блъскаше едно момченце, красиво като звезда, в стеблото на дебело дърво. Момченцето стенеше и от очите му капеха сълзи, бистри като водите на рекичката Полдина, която тече през Градчето на учените…
- Ти засече ли параметрите?
- Да, мамо. И затова ми е тъжно. Тази планета и за най-бързия ни звездолет е на много голямо разстояние от Орлеина…
- Какво се случи по-нататък ?
- Не знам. Някакви смущения прекъснаха връзката и екранът потъмня… Ах, мамо, как искам това мило момче да не страда, да е щастливо като мен, като всички деца от нашата планета…
- Успокой се, дете. Може би ще измислим нещо. След два часа излитам при теб. А татко ти навярно скоро ще си дойде. Той има с какво да ни зарадва. Неговият нов телепортьор е одобрен от Съвета на космолозите и първите образци вече са изработени…
- Наистина ли? – Плири толкова се зарадва, че плесна с ръце, при което дясното ù кутре натисна червеното копче на гривничката. Образът изчезна и екранчето се успокои.