автор: Haramiata

Сред тревите – бисерчета във въздуха-
Сияйна гибел за малки хвъркати-

да не летят, или да пораснат?

***

Слънчев лъч през шубрака
докосна невидима капка.
Как заблестя!

***
Брястът прошумоля
с прогорените си листа:
“Защо?!?”

***

Слънчевите лъчи между листата
Разстилат летящо килимче
За уморените човешки мисли.

***
Приятелко четиринога,
Защо като теб да бъда “Тук и сега!”
не мога?!?

***

Слушах песента на щуреца
и грохота на града
Едното е излишно!

***

Слънчевата пътечка
ме отведе далеч от мен.

***
Погали ме вятърът.
Или залутана във времето душа?

***

Вятърко,
ненаслушах се на песента ти!

***

Затрептяха листата-
изумрудената арфа
на вятъра.

***
Дъждът спря.
Заискри планинският въздух.

***

Сиви облаци захлупиха гората.
Тихо е.
Ще има буря.

***

Сиви облаци.
Между тях къс синя надежда.
Бързо изтънява.

***

Славей запя.
Ах, имало е Изначална песен,
но не я помня!

***

Сред гората- ново поточе бълбука.
Потърсих вълшебното орехче от приказката-
да видя изворчето.
Ха, спукан водопровод!

(2007г.)