автор: biser4e

Разкайвам се, защото се сдържах
да не извикам цялата си болка.
По-объл от Земята бе кръга
на думите, които не отроних.
И се въртеше целят ми свят,
като затворник в тясната килия.
Разкайвам се- обичах на инат
и на инат не исках да разбирам.
Не исках да призная за страха,
от който без да иска ме опази
спокойната прегръдка на мъжа,
в която аз съм истинска. И цяла.
Разбрах, че е безумно да държа
на крехките си рамене небето.
Признах пред себе си гнева
и ужаса от студ. И се намерих.
Прекрачих всичките си тишини.
И себе си чрез него заобичах.
Но искам Любовта да ми прости,
че чак сега на себе си приличам.