автор: galina

Сливнишкият герой
/продължение/

Но опасността не връхлита българските земи от Турция, от където се е очаквала.Ударът идва от тия, които българите винаги са считали за свои еднокръвни и едноверни братя - сърбите. Подтиквани от външни сили и съветници, сърбите решават да направят всичко възможно на Архангелов ден да си пият кафето в София.

Водени от въображаемото си призвание да бъдат великата сила на балканите, те решават да се проявят, като защитници на Берлинския договор, възползвайки се от безисходното, според тях, положение на България.
На 12-ти септември, крал Милан издава заповед за мобилизация на Сръбската войска и сърбите започват да се съсредоточват по границите ни.
Въпреки това, българският народ и князът нe вярват, че сърбите ще тръгнат да ни пакостят в такъв момент. И все пак, княз Батенберг, в качеството си на главнокомандващ, заповядва преди всичко да се укрепи Сливница, което се оказва мъдро стратегическо решение.
В същото време се опитва да се помири с крал Милан, изпращайки му саморъчно написано в приятелски тон писмо, което на 7 октомври изпраща по свой пратеник, но Милан отказва да приеме пратеника.
Тайното намерение на сърбите е да влязат в България, да превземат София, да свалят княз Батенберг и да присъединат българските земи към Сърбия.
Те разбойнически нападат страната ни, без официално да са известили българското правителство, че са във война с България. През това време българските войски са пръснати по границата ни с Турция.
Всички българи са възмутени. Князът се обръща към войниците със следните думи:"Сръбският крал ни обяви война. Вместо да ни помогнат, нашите братя сърби искат да разрушат нашето Отечество.
Войници, покажете вашата храброст: смажете врага, който подло и дебнешком нападна върху ни...напред, братя и Бог да ни помага да победим!"
Войска и народ, виждайки как младият княз се нагърбва да брани страната с всички сили и е готов да умре със своите войници, ако стане нужда, още повече се доближават до своя вожд със сърце и душа.
Войската и много доброволци потеглят към сръбската граница с песни и ликувания, като на веселба.
Но Европа е на мнение, че българите ще бъдат победени и смазани от превъзхождащата ги сръбска войска и опитни сръбски генерали. Всички очакват да видят в кой ден ще бъде смазана нещастната жертва.
Сръбските войски настъпват в България по три направления: средно по Драгоманския проход; дясно към Видин; и ляво през Трън-Брезник.
На 2 ноември към обед, нападат българските позиции през Цариброд, където има шепа български войници, но Сръбската Дунавска Дивизия, едва през нощта успява да превземе Цариброд. На сърбите се налага бавно и скъпо да превземат всяка педя българска земя. Това дава време на повече български сили да се съсредоточат и укрепят около Сливница и повече български войници, след изнурителен поход през планини и долини, да се прехвърлят от турската граница на запад. Още с пристигането си, те се включват в битката с настъпващите сърби и се бият храбро и победоносно, все едно че са почивали цяла седмица преди това.
На 4 ноември Князът се отправя къв Сливница, където е посрещнат възторжено от войската. Следват ужасни сражения три дни наред.Това са паметни дни за войската и Отечеството ни. Князът и храбрите български офицери и войници показват една голяма вещина, смелост и себеотрицание при защитата на своята Родина.
Временно Батенберг напуща Сливница и се отправя към Брезник, от където сръбските войски се опитват да пробият. Своето решение, той пояснява с думите:" Моето убеждение е това, че един княз трябва да се намира там, където грози най-голямата опасност за народа и страната му."
В същия ден се получава и радостното известие, че българската войска е превзела Брезник и че сърбите са разбити и бягат назад към Трън. Тази вест променя плана на княза и той веднага се връща при Сливница, където българските войски също са удържали победа. Радостта при срещата на княза с офицерите и войската е голяма. Князът и офицерите се прегръщат и поздравяват за славната победа. Българската войска побеждава по цялата линия от Трън до Видин. Превзет е Драгоманския проход, Цариброд, а след люти битки и Пирот. Сърбите са напълно смазани и вече не са в състояние да се противопоставят на българската войска в пътя й към Белград.
Цяла Европа и Америка са удивени и всички са категорични:"България трябва да живее; народ чийто капитани и неопитни млади войници могат да нанесат такава славна победа над генерали и опитни стари войници, има пълно право за съществуване."
Но ето, че дипломацията, която мълчи докато България понася удари под кръста, изведнъж проговаря.
Крал Милан моли за примирие. Отказът на княз Батенберг стряска още повече великите сили.
На 16-ти ноември австрийския дипломат Конт Кювенхлюллер се среща с Александър Батенберг и му заявява, че ако България продължи войната със Сърбия, то ще си има работа вече с австрийска войска.Това е тежък удар върху българския княз и българската войска.
Князът спира победоносното шествие на войските ни. Дипломатите поемат нещата в свои ръце, но те работят против интересите на България.
Независимо от всичко, България печели три неща: защитава с кръвта на своите смели синове така желаното от всички българи съединение; спечелва военна слава пред цивилизования свят и доказва, че може да защитава цялостта си, без чужди водители и настойници.
След сключване на примирието, Князът издава следното обръщение към войската:
"Офицери и войници!
Днес земята ни вече съвършено е очистена от врага, който тъй разбойнически беше нахлул в нея. Вашата храброст и самоотверженост, с които прекарахте толкова тягости, решителността по-скоро да умрете, но да изгоните неприятеля вън от пределите на татковината ни, са високо наградени. Вие разбихте сръбската армия. Вие направихте да се чуди целият свят и да признае, че във вашите жили тече същата кръв, която някога е кипяла в жилите на прадедите ви - победителите на Византийската империя. Сега ние можем да се върнем дома си спокойно, с гордост, че сме изпълнили дълга си."
София посреща подобаващо своите победители. На Нишското шосе е направена арка с надпис:"Слава и чест на победителите." Цялото пространство около пътя и по хълмовете нагоре са покрити с народ.
Когато княз Александър Батенберг и щабът му, последвани от Първи Софийски полк, приближават, хиляди гърла разцепват въздуха с продължително ура и хиляди шапки и калпаци политат нагоре. По целия път из София българските герои са засипвани с цветя.
Но колкото по-голяма увереност и самостоятелност проявява българският княз, в управлението и отстояването интересите на България, толкова повече се превръща в трън в очите на външни сили, които не са искали силна и стабилна балканска страна, която да се опълчва срещу интересите им. Ето защо, при дипломатическото уреждане на отношенията между България и Турция, относно Източна Румелия, великите сили отново поставят прът в колата на българската държава, като според Цариградската конференция, българския княз се назначава за Генерал губернатор на Източна Румелия за пет години, а не пожизнено. Князът и правителството са възмутени от този акт, но са принудени да го приемат. Това решение, въпреки всичко, все пак е фактическо признаване съединението на двете Българии.
Княз Александър Батенберг се превръща в любимец и герой за българите и от двете страни на Балкана.
Това разбира се не изключва и наличието на политически противници, както в страната така и извън границите й, които не спират да работят против него.
Подготвя се поредния пъклен план за неговото отстраняване.

/следва/