автор: Rossa

Отдавна се знаем, живее отсреща,
„До после” ми казва, че бързал за среща.
После, когато стана богат
тогаз ще живея, повярвай ми брат.
Тогаз ще съм щедър, тогава ще давам
да има за бедния също по залък.

Тогава ще бъда щастлив и добър
тогаз ще забравя за всеки кахър.
Кога е то „после” аз го попитах.
Той само засмя се и бързо отмина.
Ей тъй, небрежно, тогаз се разминахме,
а после бе късно да го настигам.

Отдавна се знаем и вечер у нас
за утрето с него мечтаем на глас:
утре с теб толкова много ще сторим,
и ще се смеем, и ще говорим,
утре успехът ще ни споходи
и ще живеем и ний като хората...

По-късно в днешния вестник чета -
пресичал забързан, минава кола,
и утрето негово вече е вчера
и по-късно няма. Сбогом, съседе!