автор: new-born

И удряш стената, нямо, без блясък
кожа и кости се стриват със крясък

Удряш, а след болката няма и умора,
празен си, по-празен, най-празен..мъртъв?
(Но на мъртвите не им тече кръв, пръстите не танцуват
в ритъма на пулса)
Невиждащ, отчужден, по стената дирижираш
отпечатваш страховете и тъгата, в мазилка ги маскираш
удряш, а след това падаш
вече нямаш ръце, на краката си лазиш
опитваш се да бягаш - не умееш
лазиш и пропадаш, безумно как се смееш!

И вече изморен, стиснал мъртвешки очи
милост, милост, цялата ти същност кротичко шепти
(точно тук спираш да мислиш, предаден назад се облягаш
въздъхваш веднъж и част от бръшляна, стената и тухлите ставаш)