Помръдва пръст.
Левият крак.
Малка крачка.
Ходило навън.
Лед пука под гумите ми
сякаш умират
хлебарки.
Време е да спра.
Потрепва длан и безименен,
десният крак търси левия
с ходило навътре.
Обърнали гръб
се настигат.
Лед скърца в капачките
на коленете ми.
Тръшвам вратата – дано опада –
Три пръста в конвулсия.
Главата наклонена извън всяка мярка,
сякаш ухото се опитва да чуе
какво казва рамото.
докато гледам как мъжът
на готвачката бавно
си проправя път през света
Цялата дясна ръка.
Половин обръч от стара
бъчва.
на нормалните
откакто собствената му кръв го предаде
и запуши нещо важно
в мозъка.
Само лявата ръка
е права. Свита
в юмрук.
Дали си мисли, че е бил
по-свободен,
преди да започне да ходи
като кукла на конци?