автор: Sme6

...


плътни малинови устни
пърхаха
и усукваха мрака като мокър килим
разгъваха го рязко с плющене в усмивка
и някъде на север от носа
звезди изскърцваха в бяло
остъргали се
остро в ресниците

аз случаен зрител
на първа глътка живот
за раждащ се остров
на сбирането резка по резка
в тръпчинков водопад
улучил пак мига
в който ангелите
прибират криле
за да намерят при хората
обич
пак посочен с пръст отгоре
с бит печат
направете го щастлив

мълча

не смея да издишам
да не я стопи дъхът ми
а в жажда за дъх тя
отскубва устни
и потъва в мрака
като делфин се гмурва в морето
и търси повод
да го нарече
солено

мълча
а тя говори за


космонавти
луди
клептомани
колко запетаи има в този ред
във онзи колко думи
защо някой отваря
чужди любовни писма
и тайно някак
се влюбва
за калните улици заговори
за дебелостъклите баби
за петте мечтани деца
много бира съм пил
Обама
Газа
Ирак
ужасна била София
колко време ще сме живи
защо карат в Англия отляво
на очи или омлет
звездите докога ще ги има
докога ще я обичам
а тя ще обича мен



ръката и положих на гърдите ми
... започвай да броиш