автор: DenSiana

За вчера ли?
Прости ми суетата.

Прибързано,
по детски изкривена
протегна се,
и плъзна се ръката,
по две черти,
с очи, които светят...

От виното е,
сам го каза.
По-старо вино ли тежеше,
или по-млада бе жената?
По нищо не личеше...

За вчера ли?
Отдавна вече спеше
душата ти,
във моя скут и вени,
а аз побързах стих да и разкажа,
прости, че не видях,
че е без време...