автор: Haramiata

С усмивка думите ти срещам.
Обливам се и радостно се плискам!

Играя си със тях, танцувам!
Искрят от Светлината капките кристални.
Оставям да ме носят
ефирни струи на загатнатите форми,
нататък чак- отвъд самите тях,
където спомен и предчувствие се сливат.
Откривам себе си във теб
и теб във себе си откривам.
В едното време на безвремието
в посоката една на безпосочието,
в Единството, в което Любовта
тоталност е и Битие.
Било е! Може и да е!