автор: Layla

из Горски приказки

Зализан, окостюмен, със бомбе,
със възел, като истинско конте,
разхождаше се Франк льо Депюти,
с лула в уста, лорнет и вестницú,
отивайки до близкото кафе,
там, цял във дим да си ги прочете.

По пътя закачливата Жосú,
подхвърли му две палави очи,
и бодна си ги точно там където
на сантиметър точно под лорнета
във силно изразеният му нос.

- Ах, знаете ли, Франк льо Депюти,
каква се приказка за нос върти,
че този който имал го голем,
на ум бил надарен, че и на …перчем

- А, Вие ли сте мъничка Жосú,
и ореол от страст над Вас личи,
тъй палава и тъй неукротима,
а чух, че сте прописали и рима?!?

- О, не съвсем, аз просто имам трима,
които обожават само мен,
това за рима долни са клюкú,
страстта ми забелязахте, нали?!?

- Разбира се, тя тъй Ви озарява,
че почна нещо май да ми призлява.
Как е възможно тре съвършенствó,
да броди тъй по авеню само?
Да Ви почерпи крем льо каламер,
или ще предпочита пти еклéр?!?

- Не можете със тези сладостú,
току тъй лесно да ме прелъсти,
защото Вий седите в Парламен
и никак не си мислите за мен!!!

- Но кой Ви каза тези глупостú,
от мисълта за Вас почти не спи,
дори и в Парламента се вълнува
току заспи и само Вас сънува.

- Обирайте си, моля Ви, крушú,
че сте лъжец тъй много ви личи!!!

- Дори да Ви се струва на шега
аз имам си пакет на любовта.

- Не, моля Ви, и колко сте напет,
какво съдържа този ваш пакет?!?

- А…, пушка със патрони ри-кушет,
щом ви уцели и не ви избегне,
ще търсите кушетка да си легне…

Тъй бързо е избягала Жосú,
че даже не оставила следи
втрещена и трепереща от гняв,
тя дълго не излизала от тях,
как може този Франк льо Депюти,
такъв език на нея да държи,
не си ли вижда жалкия пакет,
че го захвалил тъй назад напред,
а тя - едно яйце на Фаберже,
не ще да го погледне, край, жамé!!!