автор: georgijo

В памет на татко


Отиде си стопанинът на лозето-
внезапно си замина.
Ще дойде есен,ще узрее гроздето,
ще прекипи и виното.

И ще се кротне тихо в бъчвата,
в спокойната мухлясалост на здрача,
ще потъгуват живите и ще претръпнат,
но всяка пролет лозето ще плаче.

И ще тъгува всяка есен виното,
под тегнещата влага на мъглите,
за онзи,що внезапно си замина,
вкусът му който пръв опитваше.

На помена сред тъжната подредба
ще ни разбъбри то,като на сватба,
а той навярно ще ни гледа
и тихо,тихо ще се радва.